Solvency II: Нещо в резервите
Simon Sheaf ръководи актюерска практика Грант Торнтън общото
застраховане
Покрай многото неща, които ще трябва да се правят по
различен начин при Solvency II, може лесно да се пропуснат промените в начина на
изчисляване на техническите резерви на застрахователя. В тази връзка, ако се
пропусне този момент би било опасно, тъй като начинът, по който застрахователи по
общо застраховане ще бъдат задължени да изчисляват своите технически резерви по
Solvency II е значително по-различно от начина, по който те ги изчисляват днес.
Разликите произтичат от Директивата Платежоспособност II сама
по себе си и, по-специално, член 77. Това което се посочва, е че
"стойността на техническите резерви е равна на сумата на най-добра оценка
и марж на риска" и "най-добрата прогнозна оценка съответства на
вероятностно претеглената средна стойност на бъдещите парични потоци, като се
вземе предвид стойността на парите във времето ".
Но какви са основните промени, които актюерите ще трябва да направят
в процеса на резервиране?
Сегментирането на класове риска/застраховки по Solvency II
Под Solvency II, застрахователите ще трябва да сегментират своите
резерви между определен набор от класове. Въпреки, че целесъобразен анализа на
резервирането може да се извършва с помощта на каквото и да е сегментация (от
страна на бизнеса), застрахователят трябва да може да преразпредели резултатите
между класовете на Платежоспособност II.
В много случаи, това ще бъде от съществено значение, за да
се извърши анализ на по-детайлно ниво, тъй като някои от предписаните класове обхващат
много широк дейности/бизнес. Това включва един клас за целият бизнес по морски,
въздушни и транспортни застраховки, само три класа за непропорционално
презастраховане, и накрая клас разни, който може да съдържаща някои много
разнообразни видове бизнес.
Една област, която ще създаде трудности за много
застрахователи във Великобритания е необходимата сегментирането на моторни
рисковете между отговорност и други. Това е ясно разграничено в повечето страни
в Европа, където те се продават чрез отделни полици; Въпреки това, в
Обединеното кралство и Ирландия, те се продават заедно и разделянето на
премиите е вероятно да се окаже сериозен проблем.
Solvency II също ще изисква изчисляването на отделни резерви
за различните валути. Въпреки това, принципът на пропорционалност в основата на
Solvency II ще означава, че валути, които са от значение за застрахователя няма
да е необходимо да се разглежда отделно.
Нова рецепта за техническите резерви
В момента застрахователите често включват елементи на
предпазливост в резервите си, пряко или косвено. Под Solvency II такъв подход
няма да бъде приемлив. Както е посочено в член 77, застрахователите ще трябва
да преценяват своите резерви стриктно на базата на най-добра оценка и ще държат
в допълнение марж на риска.
В действителност, по Solvency II техническите резерви са
получени като сбор от три компонента: резерви на щетите, резервите на премията
и гореспоменатия марж на риска.
Ще се върнем към рисковия марж нататък в тази статия, но
какво да кажем за другите две съставки? Резерва за щетите е най-добрата оценка
на резерва по отношение на искове, които са възникнали преди датата на оценката
(независимо от това дали са или не са докладвани), заедно със съответните
разходи за обработка по претенциите.
В същото време, резервите на премията е най-добрата
приблизителна оценка на общите парични потоци по отношение на щетите/вземания,
възникнали след датата на оценката заедно със съответните разходи, премии получавани
след датата на оценката и на разходите за администриране на бизнеса. От това
определениеследва, че е напълно възможно резултата за резервите на премия да
бъде отрицателен.
Правни задължения база
В момента, в техническият резерв се включват всички полици,
които са Incepted/приети до датата на оценката. Например, към 31 декември 2014
г., застрахователят заделя резерв по отношение на всички политики Incepted/приети
до тази дата, но не и за полиците които ще бъдат incepting/приети след това.
Под Solvency II, това вече няма да е достатъчно -
застрахователите ще бъдат задължени да включат в резервите си и полици, които
са били задължени от закона да попдишат към датата на оценката, дори ако те не
са Incepted/приети. Например, на 31 декември 2014 г., застраховател се
споразумява за полица, която incepting/приема на 1 януари 2012 г. При сегашните
подходи техническите резерви не се правят за такива полици, но, по Solvency II,
трябва да се включи.
Това е известно, като база правни задължения и е основна различие
при определяне на резервите понастоящем. Събирането на необходимите данни е
вероятно да бъде предизвикателство за много застрахователи. Интересното е,
защото застрахователите ще могат да вземат кредит за очакваните печалби,
произтичащи от този unincepted/неприет бизнес, позволявайки тези полици в
действителност ще намали резервите на застраховател, който записва бизнес печалба.
Binary събития
Член 77 става ясно, че резервите по Solvency II следва да
вземат предвид всички възможни бъдещи парични потоци. От това следва, че е
необходимо да се предвиди резерв за събитията много ниска вероятност, но много
високи обезщетения, които са склонни да бъдат пренебрегнати при сегашните подходи
на резервиране. Те са известни, като двоични/двукомпонентни/Binary събития. По дефиниция, те са с
много малка вероятност да настъпят, но, ако се случи, те могат значително да
повлияат на резултатите на застрахователя.
Примери за двукомпонентни събития включват метеор попаднал в
населено място, значителни вземания, произтичащи от нанотехнологиите и удар на
цунами във Флорида. Избор на подходяща форма на резервиране за такива събития,
ще бъде изключително предизвикателство. Всяка такова резервиране ще бъде много
субективно, изисква значителни преценки и е много чувствително спрямо
направените предположения. Взема решение за избор на методика за резервиране за
тези събития вероятно ще бъде една от най-значителните трудности, пред които са
изправени актюерите, които резервират по Solvency II.
Разходи
Както беше посочено по-горе, по Solvency II техническите
резерви се изисква да включват разходите за обработка на претенции (както
разпределени и неразпределени) и други разходи, направени за управлението на
бизнеса.
В момента повечето актюери включват индиректно в
изчисленията на резервите разходите за обработка на искове. Освен това, в някои
случаи, актюерите взимат в предвид неперсонифицирани по претенции разходи за
уреждане (например, когато се предоставят извлечения от актюерските Становище
на синдикатите в Лойдс Лондон). Въпреки това, е доста по-рядко за актюерите да
анализират другите разходи. Следователно, новият режим ще изисква от актюерите да
развиват по-дълбоко познанията си за разходите по икономически елементи,
отколкото до сега.
Необходимостта от диконтиране
В момента по-голямата част от застрахователните резерви по
общо застраховане, не се дисконтират за стойността на парите във времето.
Въпреки това, както е предвидено в член 77, по силата на Solvency II, те ще
трябва да бъдат дисконтирани. Това е голяма промяна и ще означава, че
прогнозите за паричните потоци, ще бъдат изисквани за всички елементи,
съставляващи техническите резерви, включително дължимите вземания, възникнали,
но не предявени, вземанията от unincepted полици, презастрахователни
обезщетения, бъдещите премии (включително и тези в отношение на unincepted полици)
разходите за обработка на щетите и други разходи.
По този начин вече няма да бъде достатъчно просто да се резервира
използвайки най-добра оценка на всеки един от тези елементи - актюера също ще
трябва да се прецени как тази сума ще бъде платена или получена в течение на
времето.
Обратно към добавката за риск
Този марж на риска представлява още една голяма промяна.
Докато някои застрахователи може да са държали такива маржове и преди,
изискването по Solvency II е много по-различно, тъй като маржът на риска трябва
да се изчислява по определен начин.
Под Solvency II, на техническите резерви се очаква да се
равнява на сумата, която друг застраховател би изисквал, за да поеме
задълженията на застрахователя. Ясно е, че всеки застраховател поемащ портфейла
от отговорности/полици ще изисква повече от най-добрата оценка на тези
задължения(резервите), именно добавката за риск е предназначена да представи
допълнителна сума, която ще бъде необходима.
Добавката за риск се изчислява, като разходите за набавяне и
поддържане на необходимият капитал за периода до изтичане на поетият застрахователен
портфейл. С други думи, разходите за осигуряване на необходимото капиталовото
изискване за платежоспособност (SCR) за целия срок на задълженията.
Теоретично правилният начин за изчисляване на това е чрез
определяне на SCR във всяка бъдеща година, след което се умножи всеки SCR по
цената на капитала и се дисконтира до датата на оценката. Въпреки, че това
звучи добре, ако се каже достатъчно бързо, когато се помисли малко ще се стигне
до заключението, че изчисляването на SCR във всяка бъдеща година ще бъде много
трудна и тежка задача. Поради тази причина редица опростявания са предложени,
като може да се очаква, че по-голяма част от застрахователите ще се възползва
от тях.
ВЕЧЕ СТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ
В тази кратка статия, авторите са се докоснали само до няколко
от „радостите”, които очакват актюери при определяне на техническите резерви на
база Solvency II. Всяка от областите, обсъдени по-горе, изисква много по-голямо
внимание, отколкото авторите са засегнали, а има и редица допълнителни разлики
от настоящите практики при определяне на техническите резерви, които дори не са
били спомянати.
______________________________________________________________
Simon Sheaf
leads Grant Thornton’s general insurance actuarial practice
Simon Sheaf ръководи актюерска практика Грант Торнтън общото
застраховане
