2025 г. промените в Платежоспособност II

През януари 2025 г. промените в Платежоспособност II бяха публикувани в Официален вестник и сега държавите-членки трябва да ги транспонират в националното законодателство в рамките на две години. Промените засягат главно управлението на капитала, управлението на риска и регулаторните изисквания за отчетност в застрахователния сектор.

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=OJ:L_202500002

Промени формата на актюерската заверка

 Изменения в НАРЕДБА № 31 от 02.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност,  ридобита извън Република България, за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява, както и за формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по Кодекса за социално осигуряване  (Загл. изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 09.09.2013 г.; изм., бр. 83 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.)

изм., бр. 20 от 11.03.2025 г.

"8. Навсякъде в наредбата думата „комисията" се заменя с „Комисията". "

Промени в приложенията във връзка с пенсионна дейност

Промени във връзка с очакваното въвеждане на евро. 

Допускания за изчисляване на техническите резерви по S2, EIOPA-BoS 22-393

 

За информация.

Има (преработени)  насоки за изчисляване на техническите резерви по S2. В сравнение с предходната версия на насоката  промяната е изцяло в насока прозрачност и документиране на прилаганите допускания.

https://www.eiopa.europa.eu/publications/revised-guidelines-valuation-technical-provisions_en

https://www.eiopa.europa.eu/document/download/a30b5b7b-464d-4341-bab8-9aa1980358af_bg?filename=Revised%20Guidelines%20on%20Valuation%20of%20Technical%20Provisions.pdf

 

КФН се е съгласила да ги прилага още 2022, но масово не се прилагат в практиката.

https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2022/09/Decision-Guidelines-393.pdf

 

ГФ не отчита дейност по S2 но смятам че е добра практика да прилага тези насоки по отношения на резерва за щети.

НОВА: Насока 24а — СЪЩЕСТВЕНОСТ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДОПУСКАНИЯ

„…Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оценят съществеността, като вземат под внимание както количествени, така и качествени показатели, и отчетат бинарните събития, екстремните събития и събитията, които не присъстват в данните за минали периоди. Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оценят цялостно разгледаните показатели.“

 

НОВА: Насока 24б — Управление на определянето на допускания

„….Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да гарантират, че определянето на всички допускания и използването на експертната преценка в частност следват валидиран и документиран процес.“

 

 

 

НОВА: Насока 24г — Документиране на определянето на допускания

„…Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да документират процеса на определяне на допускания и по-конкретно, използването на експертна преценка, по начин, така че процесът да е прозрачен.“

 

„…Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да включат в документацията получените допускания и тяхната същественост, ангажираните експерти, предвиденото ползване и срока на валидност.“

 

И още много текстове

Pricing actuary vs data scientist

Могат ли специалистите по данни да убият застрахователното ценообразуване?

Три факта:

1. Предвижда се търсенето на актюери да нарасне с 24% между 2020 г. и 2030 г. – много по-бързо от средната професия, която е 5%.
2. Предлагането на актюери намалява - всички виждаме, че има нови, по-секси работни места като специалисти по данни (data scientist).
3. Сложността на процесите на ценообразуване нараства в световен мащаб.

Като се имат предвид тези тенденции, не е изненада, че лидерите в ценообразуването на застраховките изграждат екипи за наука за данни. Това обаче създава предизвикателства – преодоляването на пропастта между актюери и специалисти по данни не винаги е безпроблемно.

Основните напрежения включват:
1. Несъответствие с бизнес нуждите, като разбиране кои функции са валидни за модели на ценообразуване.
2. Борбата за балансиране на обяснимостта и точността в прогнозните модели.


За лидерите в ценообразуването тези предизвикателства затрудняват ефективното мащабиране на екипите, което може да доведе до катастрофа.

Какво мислите? Могат ли учените по данни и актюерите наистина да работят в хармония?

https://www.linkedin.com/posts/dawid-kopczyk-quantee_can-data-scientists-kill-insurance-pricing-activity-7267105651225489408-PHlo?utm_source=share&utm_medium=member_desktop