Допускания за изчисляване на техническите резерви по S2, EIOPA-BoS 22-393

 

За информация.

Има (преработени)  насоки за изчисляване на техническите резерви по S2. В сравнение с предходната версия на насоката  промяната е изцяло в насока прозрачност и документиране на прилаганите допускания.

https://www.eiopa.europa.eu/publications/revised-guidelines-valuation-technical-provisions_en

https://www.eiopa.europa.eu/document/download/a30b5b7b-464d-4341-bab8-9aa1980358af_bg?filename=Revised%20Guidelines%20on%20Valuation%20of%20Technical%20Provisions.pdf

 

КФН се е съгласила да ги прилага още 2022, но масово не се прилагат в практиката.

https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2022/09/Decision-Guidelines-393.pdf

 

ГФ не отчита дейност по S2 но смятам че е добра практика да прилага тези насоки по отношения на резерва за щети.

НОВА: Насока 24а — СЪЩЕСТВЕНОСТ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДОПУСКАНИЯ

„…Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оценят съществеността, като вземат под внимание както количествени, така и качествени показатели, и отчетат бинарните събития, екстремните събития и събитията, които не присъстват в данните за минали периоди. Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оценят цялостно разгледаните показатели.“

 

НОВА: Насока 24б — Управление на определянето на допускания

„….Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да гарантират, че определянето на всички допускания и използването на експертната преценка в частност следват валидиран и документиран процес.“

 

 

 

НОВА: Насока 24г — Документиране на определянето на допускания

„…Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да документират процеса на определяне на допускания и по-конкретно, използването на експертна преценка, по начин, така че процесът да е прозрачен.“

 

„…Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да включат в документацията получените допускания и тяхната същественост, ангажираните експерти, предвиденото ползване и срока на валидност.“

 

И още много текстове

Pricing actuary vs data scientist

Могат ли специалистите по данни да убият застрахователното ценообразуване?

Три факта:

1. Предвижда се търсенето на актюери да нарасне с 24% между 2020 г. и 2030 г. – много по-бързо от средната професия, която е 5%.
2. Предлагането на актюери намалява - всички виждаме, че има нови, по-секси работни места като специалисти по данни (data scientist).
3. Сложността на процесите на ценообразуване нараства в световен мащаб.

Като се имат предвид тези тенденции, не е изненада, че лидерите в ценообразуването на застраховките изграждат екипи за наука за данни. Това обаче създава предизвикателства – преодоляването на пропастта между актюери и специалисти по данни не винаги е безпроблемно.

Основните напрежения включват:
1. Несъответствие с бизнес нуждите, като разбиране кои функции са валидни за модели на ценообразуване.
2. Борбата за балансиране на обяснимостта и точността в прогнозните модели.


За лидерите в ценообразуването тези предизвикателства затрудняват ефективното мащабиране на екипите, което може да доведе до катастрофа.

Какво мислите? Могат ли учените по данни и актюерите наистина да работят в хармония?

https://www.linkedin.com/posts/dawid-kopczyk-quantee_can-data-scientists-kill-insurance-pricing-activity-7267105651225489408-PHlo?utm_source=share&utm_medium=member_desktop

БАД не е в "Основните браншови организации в сферата на небанковия сектор" според КФН

 

Съгласно публикуваната Програма за защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти 2025 – 2028 г. БАД (Българско актюерско дружество) не е част от "основните браншови организации в сферата на небанковия сектор"

30 годишната история на организацията и ролята на актюера в сферата на  небанковия сектор явно е "високо" ценена от КФН.

---------------------------------

страница 14

Браншови организации 

 От съществено значение за повишаване ефективността на мерките за защита на потребителите е браншовите асоциации да провеждат политика на доброволно (не нормативно определено) налагане на принципи на добри практики за третиране на клиентите и приемане на техния интерес като първостепенен от своите членове. Справедливото третиране на потребителите трябва да е неотменна част от доброто управление и корпоративна култура на всички поднадзорни на КФН лица. Основните браншови организации в сферата на небанковия сектор са: Българска Асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД), Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ), Българска асоциация за връзки с инвеститорите (БАВИ), Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Асоциация на застрахователните брокери (АЗБ), Българска асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), Българската финтех асоциация (БФA), Българското дружество за връзки с обществеността ( БДВО).

БАД организира семинар на тема „Planetary Solvency – Sustainability Report“

 Събитието е на тема „Planetary Solvency – Sustainability Report“ и ще се проведе на 5 декември 2024 г. (четвъртък) от 9:00 ч. до 12:30 ч. в зала „Нютон“ на  „Гранд Хотел Милениум София“.

Повече информация за него, както и за стъпките за регистрация може да намерите в приложената покана.

Допълнително изпращаме и линк към регистрационната форма за участие в семинара:

Регистрационна форма