изм., бр. 20 от 11.03.2025 г.
"8. Навсякъде в наредбата думата „комисията" се заменя с „Комисията". "
Промени в приложенията във връзка с пенсионна дейност
Промени във връзка с очакваното въвеждане на евро.
Колекция от теми свързани актюерската професия, застраховането и осигуряването в България.
изм., бр. 20 от 11.03.2025 г.
"8. Навсякъде в наредбата думата „комисията" се заменя с „Комисията". "
Промени в приложенията във връзка с пенсионна дейност
Промени във връзка с очакваното въвеждане на евро.
За информация.
Има (преработени) насоки за изчисляване на
техническите резерви по S2. В сравнение с предходната версия на насоката промяната е изцяло в
насока прозрачност и документиране на прилаганите допускания.
https://www.eiopa.europa.eu/publications/revised-guidelines-valuation-technical-provisions_en
КФН се е съгласила да ги прилага още 2022, но масово не
се прилагат в практиката.
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2022/09/Decision-Guidelines-393.pdf
ГФ не отчита дейност по S2 но смятам че е
добра практика да прилага тези насоки по отношения на резерва за щети.
НОВА:
Насока 24а — СЪЩЕСТВЕНОСТ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДОПУСКАНИЯ
„…Застрахователните
и презастрахователните предприятия следва да оценят съществеността, като вземат
под внимание както количествени, така и качествени показатели, и
отчетат бинарните събития, екстремните събития и събитията, които не
присъстват в данните за минали периоди. Застрахователните и
презастрахователните предприятия следва да оценят цялостно разгледаните
показатели.“
НОВА:
Насока 24б — Управление на определянето на допускания
„….Застрахователните
и презастрахователните предприятия следва да гарантират, че определянето на
всички допускания и използването на експертната преценка в частност следват
валидиран и документиран процес.“
НОВА:
Насока 24г — Документиране на определянето на допускания
„…Застрахователните
и презастрахователните предприятия следва да документират процеса на определяне
на допускания и по-конкретно, използването на експертна преценка, по начин,
така че процесът да е прозрачен.“
„…Застрахователните
и презастрахователните предприятия следва да включат в документацията
получените допускания и тяхната същественост, ангажираните експерти,
предвиденото ползване и срока на валидност.“
И още много текстове
Съгласно публикуваната Програма за защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти 2025 – 2028 г. БАД (Българско актюерско дружество) не е част от "основните браншови организации в сферата на небанковия сектор"
30 годишната история на организацията и ролята на актюера в сферата на небанковия сектор явно е "високо" ценена от КФН.
---------------------------------
страница 14
Браншови организации
От съществено значение за повишаване ефективността на мерките за защита на потребителите е браншовите асоциации да провеждат политика на доброволно (не нормативно определено) налагане на принципи на добри практики за третиране на клиентите и приемане на техния интерес като първостепенен от своите членове. Справедливото третиране на потребителите трябва да е неотменна част от доброто управление и корпоративна култура на всички поднадзорни на КФН лица. Основните браншови организации в сферата на небанковия сектор са: Българска Асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД), Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ), Българска асоциация за връзки с инвеститорите (БАВИ), Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Асоциация на застрахователните брокери (АЗБ), Българска асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), Българската финтех асоциация (БФA), Българското дружество за връзки с обществеността ( БДВО).